Призрачен, пуст град. Вървя из улиците сякаш цяла вечност, без да срещна жива душа. Нямам дори смътното усещане, че някой ме наблюдава. Цял живот ме съпътства манията за преследване, а сега дори жадувам някой да ме гледа отнякъ...

    
    Понякога си мисля, че не съществувам. Хората минават покрай мен, без да ме погледнат, заобикалят ме, сякаш съм пътен знак (по популярния жаргонен израз). Някой ден ще минават и през мен и това сигурно няма да ми прави впечатлени...

С поглед убива, а с мисъл чупи стъклата на прозорците.
Стъпките й са безшумни и все пак ти знаеш, че тя минава близо до теб. Знаеш точно кога ще мине и защо. Къде ще се спре и за колко. Какво ще отмине с безразличие и кое ще накара пъстр...

Съдба. Цял живот бягаш от едно-единствено нещо. И то все те намира. Само да срещна този натрапчив, неподвижновпит в зениците ми поглед, пламтящ и опитващ се да проникне до най-скритите ми тайни, знам, че това е ТОЙ. Под различни форми, н...

      Там, на брега край морето, аз седя и те чакам да се върнеш при мен, за да не се разделим никога повече. Точно, както ти ми обеща. Нощем заспивам уморена от очакване върху топлия пясък, за да те сънувам отново и отново, а денем кръс...

Стоеше с ръце върху парапета на моста над мътната градска река, приличаща повече на вада, особено след дъждове като снощния. Челото му бе свъсено, в очите святкаха гръмотевици, устните трепереха, а мислите се въртяха само около безсмисли...