Участва в конкурса "Блага вест""08 на Pravoslavie.bg
Мисията ми е да бъда ангел. Но някъде по пътя дотук нещо фатално се обърка. Бях създадена да радвам, да помагам, да живея с чуждата болка. Но незнайно защо животът ме разделя с точните хора и ме запраща все при тези, на които не мога да дам нищо.
Празното сърце си остава празно, когато насила се опитваш да напълниш със смисъл нечий пуст свят. И присъдата е да паднеш в капана на пълната пустота и изтощение.
Не разбирам защо се получава винаги така. Защо един ангел трябва да плаче с кървави сълзи, да се лута в мъгла и да потъмнява. Всеки вижда в мен светлото, доброто, но като че ли не мога да го осъзная и да заложа на него. Не се получава.
Сега съм Dark Angel. Няма го ангела – хранител. Отиде си в онова дъждовно лято, което трябваше да промени живота ми, а сега ми изглежда така, сякаш не е нищо повече от сън. Последният плътен, истински образ. Сега срещам само бледи сенки. Прегръщат ме, приласкават ме, но аз не ги усещам.
Студено е. Ангелът, който трябва да топли и съживява, е почти изстинал. Никой не може да го стопли, защото сам не вярва в себе си. Вярата му се спотаи в малкото наранено сърце и заспа. Сви се като котенце. Зъзне от студ и чака. Чака Той да се върне. А дотогава не живее. Само съществува.
Ние, ангелите, сме като циркови артисти. Усмивка, сладост, завладяващо присъствие. Никой не знае и не вижда какво е отвътре. Искам пак да нося светлина и любов. Да бъда, каквато бях през това лято. Да върна надеждата, преди сланата да я попари. Защо това, което е лесно и просто за обикновения човек, е непосилно за един ангел?
var r=window.document.location.toString(); document.write("");