Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2008 19:18 - Смъртта и старият господин
Автор: mystique Категория: Изкуство   
Прочетен: 691 Коментари: 0 Гласове:
0



      Мъжът вървеше бавно по тясната уличка, потънала в прах и нечистотии. Отдалече изглеждаше сякаш внимава къде да стъпи, за да не изцапа скъпите си обувки и края на бастуна си от фино дърво. Само че истината бе далеч по-прозаична. Годините му натежаваха непоносимо и вече нищо не го радваше, най-малко пък съзнанието за положението му в обществото – мисъл, която винаги го бе топлила повече от всичко останало. И какво като имаше изискани дрехи, членство в най-елитни клубове и всички се отместваха почтително от пътя му, след като и най-изпадналият бедняк го посреща вечер семейството му в схлупената къщурка, а него – стените в копринени тапети. Какво като имаше семейна гробница, след като никой нямаше да го изпрати в сетния му път и след време името му нямаше да значи абсолютно нищо.

      От известно време старият лихвар мислеше само за нея. Смъртта. И не само мислеше, а я виждаше навсякъде около себе си. Приличаше на Хелън Фийлд, момичето, което обичаше в ученическите си години и туберкулозата отнесе без време. Сега така би могла да изглежда дъщеря им. Но само напомняше на познатите черти, а всъщност бе само подсладената отрова за тежко болния.

     Бе поживял доста и честно казано животът твърде много му бе дотегнал. Време бе да си върви. Заложната къща бе завещал най-способния си ученик, къщата – на единствената си жива братовчедка. Дългове нямаше. Да, стига толкова безцелно тъпчене на мръсната, кална земя. Стига толкова убийствено еднообразие.

     Когато я видя, тя пак му напомни за онова толкова жизнено момиче, кой знае защо заинтересувало се от намусения, необщителен Ръсъл Скот. Беше сякаш преди векове, а още помнеше малкото слънчеви лъчи в тъжния си самотен живот. Неговото слънце.     Ето, тя протяга ръка и го вика, обръща се и побягва през смях. Ти гониш.

     И Ръсъл пресича усмихнат кривата уличка, глух за всичко, освен гласа й. Гласът на кочияша от минаващата в този миг карета го сепва за миг, но той е толкова нереален, че прилича на сън повече от сънищата. Старият господин така и не разбира какво се е случило, защото вече нищо не усеща.



Тагове:   Господин,   смъртта,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mystique
Категория: Изкуство
Прочетен: 37903
Постинги: 23
Коментари: 5
Гласове: 115
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930